Нов, различен и вдъхновяващ подход за промяна на работата ни в полето на закрила на детето в България

Българската деинституционализация е съпътствана от един проблем, който се появява отново и отново: иначе добре обмислени, привидно солидно обосновани интервенции – вариращи по цели и обем от проекти с национален обхват до локални инициативи, които се реализират само вътре в една общност – не успяват да реформират и пренаредят голямата картина. 

Понеже резултатите от тези интервенции не отговарят на очакванията за истинска, значима промяна, предизвикателствата, с които те се занимават, остават нерешени, а порочните практики в крайна сметка си намират път обратно в практиката (забележителен пример е грижа за децата в центровете за настаняване от семеен тип, създадени да заменят специализираните институции, която носи характеристиките на институционалния модел на грижа). 

Наблюдаваме как разочарованието на хората, които инициират и реализират тези интервенции, нараства. То расте и расте до степен, в която хората сякаш губят надежда, че промяна действително е възможна, обвинявайки понякога себе си, но по-често другите (тъй като това е българският начин за добро или лошо) в безсилие или безразличие.

Вярваме, че има начин да превъзмогнем това разочарование. И той не е в приспособяването на очакванията ни към една несправедлива реалност.

За всички нас, които работим с уязвими деца и семейства, е повече или по-малко ясно, че трябва да се занимаваме с причините за проблемите, а не с техните симптоми; трябва да се стремим да предвиждаме проблемите, а не да поправяме вече нанесените щети (както, за съжаление, в момента често сме принудени да правим в директната работа с децата и семействата). Точно тук се намира възможността за значима промяна: в разбирането, че е нужна трансформация на структури и модели, начини на вземане на решения и властова динамика във взаимодействията, и не на последно място – промяна в нагласите. 

Какво знаем за начина, по който функционира системата за закрила на детето в България?

Когато става дума за превенцията на раздялата на децата и семействата в България, моментът, в който нещата внезапно и гръмко се провалят, е моментът, в който проблемите на семейството попадат за първи път в полезрението на системата за закрила на детето. Донякъде парадоксално, да. Българската система за закрила действа изключително реакционно, което означава, че ако проблемът на едно семейство попадне във фокуса на вниманието ѝ, значи той е значителен и вероятно трудно разрешим. А системата не е особено амбициозна в решаването на комплексните, дългогодишни и тежки проблеми на семействата, докато детето би било на сигурно място в алтернативна грижа още днес.

Къде се крие трудността при решаването на проблемите от системна гледна точка?

Проектирането на интервенции за промяна на системата изисква разбиране. Това означава: да се види цялото, а не само частите; да се разпознаят модели и тенденции, а не да се работи само с моментни снимки на ситуациите; да се разберат взаимовръзките между различни участници и да се прецени кои от тях са ключови.

Това не е лесно. Лесно е да се спрем само на един проблем (например наличието на явление, широко известно сред българските професионалисти в областта на грижите за деца като „нисък родителски капацитет“) и да обявим случая за неразрешим; лесно е да пропуснем нещо или да подценим някой фактор от семейния живот или значението на нечия гледна точка; лесно е да приемем, че винаги има ясно различима връзка между една или няколко причини и дадено следствие. Но проблемите, свързани с раздялата на семействата, винаги са сложни и подобно избягване на сложността може само да доведе до решение от типа „лепенка върху дълбока рана“.

Всъщност истината е, че в социалната сфера обикновено изобщо не се сблъскваме с проблеми, а с объркани, неопределени ситуации, които трябва да управляваме изключително внимателно с практическо разбиране, устоявайки на изкушението да опростяваме нещата. (Това казва Алън Каплан в книгата си по организационно развитие в социалната сфера Development Practitioners and Social Process — Artists of the Invisible от 2002 г.) 

Смисълът е, че разработването на интервенции за промяна на системата, които действително работят, е възможно, когато имаме, първо, правилната нагласа – да гледна в очите сложността, без да се страхуваме от нея – и, второ, правилните инструменти.

Какво означава „Карта на системата на децата в семейства“?

По същество това е инструмент за разкриване на базови структури, връзки и нагласи. А по-конкретно?

Картата на системата е създадена от Фондация „Нексиал Сълюшънс“ с помощта на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, благодарение на Фонда „Мечтата на Таня“ през миналата година. Това е интерактивен модел на множеството елементи от средата около децата и семействата и взаимовръзките между тях, създаден да насърчава професионалното разбиране и ориентация във факторите, които имат значение за това децата да растат и да се развиват добре в семействата си.

Екипът ни участва активно и допринесе за създаването на този инструмент, вярвайки, че картографирането на системата има силата да доведе до значима промяна и да трансформира средата за закрила на детето в България. Вдъхновението се крие в осъзнаването, че проблемите, които влияят върху системата на децата в семейства са многопластови – те са сложни, преплетени един с друг и формирани от дълбоко вкоренени нагласи. За да се справим с тази сложност, трябва да мислим системно.

Как можете да използвате картата и за какво е предназначен този инструмент?

• Първо, картата визуализира сложната мрежа от действащи лица, процеси и структури в системата за закрила на детето. Можем да видим как системата функционира по този начин – като се вземат предвид различни гледни точки, нишки и важни взаимоотношения. Можем да видим под повърхността на нещата, за да разкрием модели, структури и основни нагласи, търсейки – подобно на детектив – това цялостно разбиране на събитията, които наблюдаваме всеки ден. Естествено, когато имаме цялостната картина, можем да откроим областите за подобрение и да планираме целенасочени интервенции.
• Второ, картата може да ни помогне да проектираме интервенции, като вземем предвид взаимовръзките: когато си представяме интервенция, можем да видим как тя се позиционира по отношение на елементите на системата. Нещо повече, можем да определим точките на въздействие, т.е. стратегическите области, в които малки промени могат да имат значително системно въздействие.
• И на трето място, можем да разгледаме всяка една интервенция – такава, която вече се изпълнява или е в процес на създаване – спрямо цялата система и да получим представа какво не е било взето предвид или кои важни фактори са били подценени или напълно пропуснати. По този начин картата улеснява рефлексията върху действията или дори оценката на въздействието им (ако използваме по-технически термин).

Как да се включите?

Нексиал и Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца ще представят интерактивната карта на децата в семействата в България в серия от безплатни онлайн събития на български и английски език през ноември 2023 г., така че всеки да може да започне да я използва в работата си. Първите събития ще включват въведение в картата и обучение по основи на системното мислене.

Каним нашите партньори и всички професионалисти, които имат интерес към трансформираща промяна в полето на закрилата на детето, да се присъединят към нас и в следващите събития, който представляват цялостна програма за обучение през следващите три месеца (от декември 2023 г. до февруари 2024 г.). Тези обучения имат за цел да повишат допълнително нивото на системното мислене и уменията за използване на картата. 

Можете да научите повече и да се регистрирате за събитията до 31 октомври 2023 г. тук.

Това е покана за поставяне под въпрос на традиционните подходи, покана за творческо мислене и сътрудничество между секторите. Така че не се колебайте да я препратите дори към тези ваши потенциални партньори, които досега никога не сте успявали да убедите да работят с вас, и да им предложите да опитате заедно нещо ново, различно и вдъхновяващо.